+359 52 630 540

Пишете ни
Категории
АБОНАМЕНТ ЗА БЮЛЕТИН
Email:
 
СПОДЕЛИ

До Дюселдорф и назад

До Дюселдорф и назад

На където и да тръгне човек с български гени, който е чел великия пътепис на Алеко, започва да се чувства волно и неволно негов герой. В заглавието на пътеписа думата Чикаго се е превърнала в заместител, върху който слагаме нашата търговска, ваканционно-случайна крайна цел. До Дюселдорф и назад е краткият пътепис на трима служители от Медикосервиз, тръгнали към най-голямото изложение на медицинска техника в света всемогъщата Medica.

Решението да атакуваме Медика дойде от една страна след натрапчивото подпитване от бизнес партньорите ни ( дали няма да ходим къде?на Мedica), а от друга страна- желанието ни да си сверим часовниците и намерим нови търговски партньорства.

Речено, сторено.

По стар български обичай отворихме един ексел, сравнихме офертите на няколко агенции, съставихме няколко наши варианта за пътуване и накрая решихме :

Летим от София на 21ви ноември, спим в Кьолн на една крачка разстояние от гарата, пътуваме всяка сутрин с DB до Дюселдорф и като прекараме три пълни дни на панаира, по трохичките, които сме оставяли (и тук таме някое пластмасово шише),   се връщаме на 24ти в София.

На 21 застанахме на старт финалната права на 1ви терминал, летище София. Показахме стройни тела и ходила при проверката за сигурност и след като не откриха следи от Ц4, TNT и новогодишни пиратки ни пуснаха на борда. Полетът мина нормално, устояхме стоически на търговските и маркетингови трикове на Wizz кафе, Wizz бутик, Wizz алабала, без да отворим портфейли и след 2 часа бяхме на летището. От там автобус и добре дошли при Кьолнската катедрала.

 

Тя трябва да ни остане от ляво, а в дясно е търговска сграда с огромна реклама на Rolex. Точно зад нея е и хотелът. Посрещнаха ни любезно и ни настаниха в удобни стаички, леко хладни, но за сметка на това с удобни матраци. Вечерта хапнахме при едни комшулари с чудесна турска кухня, а докато хапвахме съставихме плана "Барбароса", или как и кога да стигнем до изложбените зали на Medica. Планът беше съставен и одобрен. Насочихме се към изпълнение на първа точка от него: бегом марш по леглата, че утре дълъг ден ви чака.

22ри, 08:00 - закуска по немски  с brot butter und schicken; тази закуска напълно съответства на българската хляб,масло и шунка.

В  09:00  сме на гарата в търсене на коловоза за Дюселдорф. Това беше лесно, защото джентълмени и джентълменки от най-различни нации, спретнати предимно в черно, с пропуски за Медика преливаха от перона. Смесихме се с тълпата. Превзехме на юруш влака и след 30 минути бяхме на централната гара в Дюселдорф. Ако питате дали ти трябва GPS, или някакъв съвременен мобилен App за ориентация, ще ви отговоря моментално с НЕ. Просто се оставяш на тълпата и тя скоро те напъхва в метро номер 78.

След 25 минути прав, седнал, или по принуда клекнал, си пред северния и основен вход на Медика. Оставяш багажа на гардероб безплатно, приготвяш за сканиране своя пропуск и се нареждаш на опашката за вход. Около 09: 45 бяхме пред зала 9, но при опита ни да влезем в нея и започнем същината на това, за което сме дошли, един германец от турски произход ни помоли да изчакаме до 10 часа, времето в което отварят павилионите. Точно в 10:00 по уредбите пуснаха песничката на изложението, с която откриваха поредния ден и пожелаваха да са ви здрави и силни крачетата. Мемет фон Айслендеров, нашият пазвантин, вече нямаше никакво юридическо право да ни възпира и тихичко даде добро за юруш.

Сега нека си представим 17 зали, подобни на магазин Метро в София. Всяка от тези зали е пълна с приблизително 300 изложители. Всеки от тези изложители се е постарал да изглежда различен, всеки от тях буквално и телепатично вика: насам, насам народе, тука е истината. Интересно би ми било да видя, как ли би се проявила теорията на Дарвин за еволюцията и формирането на видовете в резултат на влиянието на външните фактори. Не мога да бъда сигурен, но съществото, което ще еволюира за Мedica ще има зрение и слух на 360 градуса, ръст над 3 м, за да вижда щандовете от горе, ориентация като на белите мечки, за да знае винаги от къде е минал  и най- важното -възможност за складиране на неограничено количество рекламни брошури. Три дена на изложението минаха като във филма на Чарли Чаплин "Модерни времена"- пътувахме между залите по хоризонтални движещи се пътеки, возихме се на влакче без машинист, хранихме се и поихме от машини ( ограничете фантазията си до автомати за вода и сандвичи), станахме свидетели на медицински иновации, за които дори не сме подозирали. За 3 дни активно разглеждане може да се похвалим с над 50 търговски контакта, които ако искаме да ги претеглим, са точно равни на 60 кг рекламни брошури и каталози.

В  годините на моето детството все още възрастните мъже се събираха след вечеря по пейките за да си поприказват (без да знаят си правеха един офлайн фейсбук). Ние децата, обичахме да ги наобикаляме и слушаме. Всеки от дядовците си имаше почерк на изказа и фрази. Бай Иван Гълъба винаги се включваше в разговора с подложката " тя комшу думата,дума отваря ". Така се оказа и при търговските взаимоотношения . Началния разговор води до следващ, до взимане на каталози и като каталозите ти прелеят от куфара,  до купуване на чанти и промяна на регистрацията на билета. В неделя, 24ти,  потеглихме към страната на неограничените възможности България. Ако някои ви попита, коя е тази страна, в която можеш да вземеш автобус в 11:00, да пристигнеш на летището в 13:50, да се чекираш в 14:05 и да излетиш в 14:50 -отговорете Германия. Дори при  малки забавяния на автобуса щяхме да си останем до другата Мedica. Едно хубаво определение за Германия е:

"Страната в която нещата стават на време, без да си гледат по 10 пъти нервно  часовниците".

В 18:10 бяхме на летище София с погледи, в които можеш да прочетеш удовлетвореност от добре свършената работа и желание да се видиш със семейството си. За Medica 2013   остава да изкажем и всички онези думи, които тя отвори!

...